неделя, 28 февруари 2010 г.

Неделно ..

Събудих се, още преди да си отворя очите ..усещах слънцето с цялото си тяло и чувството , че си се наспал..спокоен , тих и релаксиращ сън. Протегнах се и напипах мека възглавница до мен.. хладината й се разля по ръката ми, усмивката -по устните ми .. Неделя е!..7,36- изписано на дисплея на телефона ..това вече ме събуди :) странно ..очаквах да ми трябва повечко сън ..явно Слънцето е ускорило нещата ..супер! Има дни в които всичко което правиш ти доставя удоволствие.. този явно ще е от тези ! Отворих лаптопа мимоходом отивайки към кафеварката. Сложих кафе, пуснах я и и се обърнах да видя какво има на екрана . Винаги ми е приятно да го правя- с едни поглед виждаш кой ти е писал в 3 през нощта..или пък кой е оставил компютъра си включен цяла нощ …нямаше нови съобщения. Влязох по душа, за още едно приятно усещане :).

Завит в хавлията излязох от банята – посрещна ме аромата на топло кафе :).. определено исках да закуся ..няколко минутки ровене в хладилника напълниха чиния с отварящи апетита неща .. Фреша просто е задължителен в такова утро :). Отрязах си филия мек домашен хляб и въпреки, че е пресен, го сложих в тостера. Докато стане готов, извадих няколко вида сиренца, малко филе, маслинки… звука на изскачащи филийки насочи погледа ми точно в тях ..малко масълце и са готови …липсваше само малко сладко за финал .. не се сдържах и снимах всичко :.



20 сек-ди по –късно, между първата и втората хапка снимката беше във Фейса ..23 секунди- първия коментар ..”Добро утро Тони”.. Разговора ни беше толкова лек и приятен , дори успяхме да си напишем по някой коментар .. Слънцето продължаваш да си напича в стаята ..време беше за малко утринна музика : Melanie Fiona- Monday Morning … определено това ще е парчето на деня :).

Прехвърлих си го на телефона ..за дългата разходка която смятам да направя …хъм още е доста рано за да звъня на някой …смс на Мики , може пък да спи … 30 секунди по-късно ми звъни :)

-Да не ме събудиш ли, пращаш смс-и? J)…. Заминават да си приберат децата след обяд ..отпадат J. ..а някой пък ги будят смс-ите дори..хахахах ! .Анцуг, суичър , яке ..шапка, Очила ..ех Слънцеее … обувки …. Поемам въздух с пълни гърди и посрещам първите лъчи на свеж въздух. Обувките ме оттласкват от асфалта ..усещането е страхотно .. излизам на булеварда , минавам подлеза и тръгвам към светофара малко по-надолу по улицата. Изчаквам червеното, наблюдавайки хората на отсрещния тротоар и те чакат „зелено” ..разминавайки се единия ме гледа все едно ще го заговоря ?? :)….тръгвам нагоре по моста ..има малко коли , небето е наситено синьо, и удоволствието от нещо толкова обикновено, като това да се разходиш в неделя сутрин е просто страхотно. Подминавам трима души на автобусната спирка ..усмихнати – прекрасно. На моста ме „удря” вятър – отдясно са почистили реката и няма нито едно дърво вътре – вятъра определено набира сила над водата ..не ми се слага качулка , леко щипещото усещане от досега на хладния въздух върху лицето ми е приятен. Реката е пълна..дъждовете от седмицата …

Толкова пъти съм минавал по този мост ...има нещо много успокояващо да минаваш по места които познаваш .. слизам по стълбите и продължавам по пътечката покрай реката … плочките са натрошени и разместени, но явно че на никой не му пука … а тук може да е даже още по-прекрасно ако само малко вложат от тая Община …ама пък кога ли са влагали ..хаха… стигам до ЖП моста , от ляво се чува музика – Сватба ! заглеждам се , приятно е ..спомних си сватбата от миналата събота –страхотна! Дълга, продължителна и весела! …от дясно са насядали рибари по края на реката , а отгоре ги гледат два пъти повече народ ..типично :)….

200 метра по-надолу вече съм на гребната ..и има доста хора. От хангарите изкарват лодки за академично гребане .. две момчета вече пускат лодката си във водата ..загледах се – има някаква хармония в тях ..ако не се допълват един друг , лодката ще се обърне – има нещо много приятно в начина по който са се синхронизирали …удоволствие е да ги наблюдавам –харесва ми хармонията и синхрона им ..тръгвам по лявата страна на Гребната ..момчетата тъкмо са се настанили и внимателно се отблъскват от кея ..единия държи греблото във водата , другия го е вдигнал над дървения кей и с другата ръка оттласква лодката ..вървя наравно с тях ..греблата се потапят като едно …бавно и плавно , постепенно скоростта се увеличава ..Красота.

Вятъра е срещу мен, но не е силен , вървенето ми доставя удоволствие ..постепенно мислите ми замлъкнаха и остава само движението, водата покрай мен, ..разминавам се с вървящи, тичащи , чоплещи семки , целуващи се , каращи колело …приятно е.

Музиката и краката ми са в синхрон и се сливат в едно пълно удоволствие ..тат тара рам..

Музиката заглъхва и чувам позвъняване в слушалките ..”Батко”..” Ела да ме вземеш- определено не е гласа на брат ми, хахаах …Жркатаааааааааааа…

„Аз тука ритах топка ..ела да ме вземеш ..- НЕ съм с колата :)..Ама пеш ли си ? Ела ме вземи:))…ще дойда , но ще мине поне час …кажи на Татко ти да дойдете с вашата кола …добре , ама ще се забавя 2 минути – тука да прибера топката, да си взема колелото , да изкараме колата .. Ти къде си? – На Гребнат. Да ни чакаш на някоя пейка :)))…ще го изям като го видя!!! :).. 5 минути уговорки къде , как ,защо ..т.н докато не му взеха телефона от ръцете (явно) и затвориха. ..ЕХ че готино ..деня ми стана още по светъл :) …На това момиче, Мелани Фиона трябва да и кажат да си промени текста малко на песента..такава жизнерадостна … пък leaving”..”Love” е по –подходящо , мойто момиче ..кво напускане, кво заминаване …..на това прекрасно време ..LOVE!!... Продължавам да вървя ухилен до ушите :)... приключвам с първата обиколка и мисля да продължа да вървя докато пристигнат и звъннат, че са тука.


Позабавиха се , успях да направя още ½ обиколка .. музиката заглъхва.. на „другия” край са :).


Тръгвам към моста , те ще се качат от другата страна ..Естествено че може да кара по моста :))..нямам търпение да го „нагуша” тоя малкия бандит :).. засичам ги на моста , чакат ме и карат много винмателно …:)).да не блъснат хората ..Жорка що така едвам караш?..Страх ми е! ..:))… хващам кормилото и почвам да тичам с него по моста…той върти педали и мога да усетя щастието му с всяка фибра ….на края на моста , задъхан и със светнал поглед ме поглежда „- Изпреварихме ли го ? :)

..хаха …дааа …татко ти е още на средата на моста …” Ама много го изпреварихме Чичо , :):) ахаха …Слизаме от моста

и продължаваме по алеята покрай водата :) тичане , каране ..спирка за „бензин „ – изпи ми водата :) вода=бензин


тичане , каране…и многоооогооо смях :)) след 2 км и нещо стигаме до „количките” – с електромоторчета …е как да не се качиш !!! :)…


„изморихме” няколко акумулатора :)и продължаваме на колело …още километър до колата …голямо тичане пада :))..мойто разбира се е двойно … а как се кара колело с една ръка - Тите дай ми ръчичка … е как да не ми дам ръчичка и да го тегля километър :))) на тая молба и тоя поглед – няма отказване !! хахахах.

Влизаме в колата …Тите ти нали ще седнеш до мен ..Ами ДАААА… Тате може ли да седна в Тите J))).. хайде бързо че Баба ни чака …Тите ти нали ще обядваш с нас ? мм даа ..къде ще ядем – у баба или у вас ? или искаш при мен – имам рибена супичка ? –При теб, ама на мен само Броколки ! може и картофче – месо неща , че ми залепва по зъбите …ахахахах…:)

В къщи се пуска първо „Ну погоду” , после се мият ръцете :) супата я хапваме с крутончета , сиренце и накрая ..с шоколадови бонбони „ AFTER EIGHT”. Ахаха :)…отнякъде се появява новогодишния Дядо Мраз, който стоеше под елхата и веднага става ..” Тите ти нали ми го подаряваш? :) …(дали му го подарявам ..ахахахах)..заминава заедно с един зелен чорап за подаръци ..тайно скрити от него ..и отнесени като трофей при баба :))… отивам да измия чините ..ей много ме зарежда тоя калпазанин :)).. опитвам се да дремна …хахах..Мирчо идва за лаптопа си …отиде ми дрямката :). 30-тина минути много смях ! Сончето чак отбелязва „ Ама вие двамата много добре сте си живели” …Изпращам ги..заминават за Братислава утре – Савтбено ! :) …още час разговор с Жаки , по телефона :))…..мм да , Вече е 22,48 …Перфектна Неделя ! …


..Снимки от 02 2010: http://picasaweb.google.com/krasenn/022010?feat=directlink

неделя, 23 ноември 2008 г.

Weekend 14-17.11.2008



Събуждане в 6.. рано, но пък приятно да посрещнеш изгрева и да усетиш свежестта на ноември: студена, топли цветове на есен.. и усещане за пътуване J)
Но първо .. душ, бръснене и кафе.. ужасно освежаващо !!
Малко мейли . Никифенцеее :) не ме се отваряй ;)
Работа до към 13 ч, - няколко заявки и много телефонни разговори..
13:15 , багажа ми е готов , събрах висчко в една раница (направо постижение, като се знам с колко багаж тръгвам обикновено). Това да тръгнеш с оптималното количество багаж си е направо изкуство!! Почвам да става все по-добър в това. В `14 съм пред Велиос , но се оказва че Ваня ще приключи работа след час.. Швепс портокал, помага за свежото настроение!
Минаваме през офиса й и веднага тръгваме.
Пловдив – Ихтиман – Дупница...на 500 м преди Кулата зареждаме на Шел, и пълним торба с храна за из път – на границата само показваме личните карти и продължаваме , даже не се налага да слизаме от колата.
Нещо карам нервно и по едно време направо се разминах на косъм при едно изпреварване , докато се опитвах да снимам това :















До солун пътя е същия като в БГ, малко по –осветен ..
Минаваме покрай Солун – първата тултакса ! – 6 евро ..здрастиии..
Следват 2 ленти в едната посока , поне асфалта е добър – 160 -170 .. има някакъв шум и не смея да карам по-бързо .. коли почти няма. Къде са тия хора бе – петък вечер е !!!
Табела – 2000 метра .. плащане .. баси тия 2000 метра са малко за 180!!!!
Плащаме ... имам време да си раздвижа рамената докато плащаме .. газ!!!!!
.. Лариса – това е горе-долу средата на Гърция .. следва Волос който остава отляво ..
Мирише на мореее . жалко че немога да го видя !!
Очите почнаха да ми парят , и вече не мога да се концентрирам, събуждам Велисариос и минавам на неговото място ... в просъница усещам че вдига до 160 , има специфичен шум


Малко преди Атина успявам да се събудя ... влизаме в промишлената зона , явно са си я направили от северната страна , пътуваме 30 минути и само фабрики и магазини от двете страни на магистралата ....Светло е! Влизаме по Атики одос.. (това е новата магистрала и си личи по новичкия бетон :) ..

Четири лентови булеварди ... разликата е че са разделени от палмииии ;)))))))).. същата гъчканица като тука .. само дето сградите са ниски , няма блокове .. основно кооперации , приятно е! ..


Усещането да се движиш из град, в който си за първи път е адски ободряващо :)
От минаваме през баровския квартал, уличките са тесни, но пък къщите са страхотни, с високи огради и добре осветени . Излизаме от него и няколко пресечки по –навътре стигаме до улицата на която живеят родителите на Велиос. Тясна, със спрели коли от двете страни.
Вмъкваме се през един портал, зад който има две кооперации с палмова градина между тях.... юг! .














Опитваме се да влезем в апартамента, без да събудим никой ,...уви , посреща ни майката на Велисариос с целувки ;)
Показаха ми стаята , лагам и заспивам...

Събуждам се към 11 , Вилисариос се появява след 5-на минути и ставам. Само тримата сме, родителите му са на работа. ( работата в събота трябва да се забрани!!).
Правя си кафе, понеже само аз пия :).. разглеждам апартамента .. страхотен е!! Обзаведен и подържан с много вкус и любов .. просто си личи!!



Малко по-късно тръгваме за Икеа! Объркахме пътя и това ни костваше 10 евро... мисля че, вече няма да объркваме пътя !!! хахаха
30-тина минути по вътрешната магистрала на Атина.. отбивка .. Икеа.. малко по-надолу е аерогарата..
Икеа .. магазин за обзавеждане... трябва да се види .. всичко е направено като отделни стаи и може да си купиш буквално всичко от гардероба до завесите , кухнята заедно с приборите и всичко за нея, ..леглата с чаршафите ...и най-хубавото е че може да ги видиш как ще изглеждат наистина когато ги сложиш в къщи :)



3 часа обикаляне, 100-тина евро за дреболии, Ванчето вече не издържа да гледа двама мъже как пазаруват и си говорят за къщи и обзавеждане ...ахаххахаха... прибираме се за да разтоварим багажа и излизаме в центъра да хапнем на някакво известно място .. „кебапи”..
Всеизвестните Атински кебапи всъщност се оказва агнешко кебапче направено като дюнер ...но много вкусно :)). Иначе улицата е претъпкана , може дасе видят всякакви националности които са дошил да опитат кебапите, а наоколо обикалят пакистанци (както по –късно разбрах че са такива) и продават ненужни играчки от маса на маса... адски досадно!
















След обилното хапване , отиваме към Moll of Athens … същия като софийския, предполагам и като всички останали, .. два пъти по–голям от софийския е.
















Вече е доста късно и почити всичко е затворено, има много народ, основно за кино и кафе .

От тересата се вижда олимпийския стадион:
















След дъга разходка в молла , излизаме по центъра и сядаме да пийнем по едно маритни бианко в подножието на Акропола, точно да парка.























И после се прибираме ..:)

Неделя ...време за културно масова дейност ..:)
Кафенце с Димитра и Василис и айде на Кафе край морето :))))))))))
Отиваме в едни бар точно на брега.. посреща ни човек който паркира колата ни, влизаме в просторно заведение , кафе...бар... готино е!.. има кътове с книги където може да седнеш, да си четеш, .. част за ресторант , където явно може и да хапнеш...и кафе част, с изглед към моретоооо ... музиката е някъв smooth jazz който определено ми допада, и не се натрапва на ухото ... кафе край морето , в неделя сутринтна.. с приятна музика и още по-приятна компания

Ей на това му се вика почити идеална неделна утрин ... ;)

плажа почва направо от прозореца ..






















































Време е за Акропола.

Намира се на най-високото място в Атина, спираме в подножието, където намерихме място за колата, в тесните улички. Денят е облачен, но приятен, може да се разхождаш и по риза ;)Катерим се нагоре по склона, по калдъръмени улички, отстрани има маслинови дръвчета.Стигаме до един хълм, който е малко под Акропола, от там може да се снима самия Акропол. Открива се страхотна гледка към Атина, като на длан е! Приятен град, вижда се дори пристанището с акостиращите кораби, а слънцето грее точно над тях и създава оптична измама че се намират по-високо от нас ... невероятно красиво място! Перфектен неделен следобед!



























































































Слизаме надолу по тесните павени улички ,разминаваме се с хората и въздуха е изпълнен с живот и настроение ... приятно спокойно, изпълва ме със спокойствие и усмивката се разлива по лицето ми : )... и се сещам „ има само тук и сега ,настоящия момент . ти тук и сега! Наслади му се , вдишай го !!... поемам си дълбоко въздух !! и наоколо става още по-приятно .. продължаваме с бъбрене надолу, а Велиос и Ванчето ме поглеждат усмихнато-учудено от къде ми е станало толкова весело ... сладури ;)
Направихме си обиколка с колата, аз карах в задръстването , Велиос снимаше .. наслаждавам се на пътуването , макар и в задръстване – кво пък, тук и сега има задръстване , за никъде небързаме – нека му се насладим !! по радиото пускат приятна музика и ми е такъв кеф : )))
Прибрахме се , чакаше ни страхотна вечеря, която мина в продължителен разговора на гръцки –български –английски .. и много ръкомахане с „разбиращи „ погледи ..хахаха
Сглобихме нови телевизор на Велисариос (по скоро го закачихме на сетната ) , опаковахме и натоварихме багажа за утре да е готов и се изпънахме пред камината да гледаме телевизия и да си бъбрим ... бира ,кашкавал и сушено месо за мезе ;)
Дълъг и приятен съм .. без сънища , но много спокоен ! как да не се събудиш с усмивка на лицето ;).
Ставаме , пием по едно кафе с Димитра , докато Велиос и Ваня се оправят, последен идва Василис , .. вече всички сме готови и тръгваме .
Минаваме да оставим Василис в офиса му , и продължаваме за Икеа, да си донакупим някой неща :))
Взех си пак някви дребни неща, инструменти за вкъщи – все пак трябва да има една свястна отвертка , чук и клещи – всичко това събрано в хубава кутия – оранжева (любим цвят ) и то за
7 евро.. супер!
Накупих малко подаръци – всички ще чакат , макар и да казаха че неискат ;))))
Купих си и страхотна подложка за тв-то и, най-накрая, голяма тенджера .. хахаа
Велиос още ме бъзика че, готвя спагетите „на порции” , понеже ми е малка тенджерата ;)))))
Успяхме да натоварим всичко в джипа, .. остава ни последна спирка някой супермаркет за да си вземем зехтин и течен прах за пране (както и да звучи това :)) ).
Часът е вече 14,30 .. прехвърляме всичко в колата и тръгваме.
На Ванчето отзад и остана място колкото да седне, колата е пълна догоре с покупи и багажа на Велиос за София .
Няма слънце и е приятно хладно за пътуване, ... нищо интересно по пътя , малко по-натоварено движение но, поне има с кой да се размина !
Спираме преди Солун да хапнем, вече се свечерява.
Хапваме сандвичи и пържени картофки от гудис. По една студена кола и хайде пак на път!
30 –тина минути по-нататък спираме за да запалим свещ в някакъв известен манастир на който не мога да се сетя името в момента ... вече е почти тъмно , има светлина откъм манастира и е много приятно... минаваме по въжено мостче , от което се вижда водата, осветена от прожекторите на манастира изглежда почти неподвижна, падналите листа вътре изглеждат прекрасно в светлия сумрак!














Нямаше свещници вътре, нито някой ти продава свещите . взимаш си и ако искаш пускаш монета в едни съндък... мисля че, точно така трябва да е.. не като в нашите църкви да ти подават свещите като на пазар ...
Единственото място където могат да се поставят свещите е в преддверието, в две правоъгълни поставки пълни с пясък ... запалих свещ и си пожелах всички да сме живи и здрави , и да още по щастливи и успешни !!
Връщаме се при колата , ...много е спокойно....и приятно ...
Потегляме за Солун ...вече е тъмно , ...минаваме през някакво курортно градче, пътя следва брега и се видждат лодките и яхтите закотвени на брега .. приятно ми е да пътувам ..
Подминаваме Солун , Серес ... границата ... спираме на freeshop-a да видим какво може да си купим ... любимите ми обувки sarbo са само големи номера и в кафяво ... тия хора защо не вкарат и черния модел !!!
Минаваме границата и влизаме в България. Пак зареждаме на Шел , но вече никой не е гладен, бързаме да се приберем , всички сме уморени от пътуването .. решаваме да минем през София ...пътищата ни не са осветени и с лоша маркировка , направо се напрягам като карам
И вече настина бързам да се прибера в Пловдив... но.. КАТ не се интересува колко километра съм минал и колко бързам ...на изизане от софия ме спират за превишена скорост.. и то на място където знам че ги има ... явно съм уморен .. тъпо от моя страна!!!
След малко пазарлъци им оставям пари и си взимам документите.. услужливо ме предупреждават че, на другия радар сигурно има камера и няма да мога да се отърва така лесно .... вече са доволни , прибраха си паричките ...
София –Пловдив е доста по –натоварено като движение , карам внимателно , но не и бавно ..
Прибираме се живи и здрави в Пловдив , разтоварихме багажа на Велиос , помогнах му да монтира новия телевизор и се прибирам. Моя багаж е по-малко , но все пак трябва да са разтовари ... 01,30 ...е има време за сглобяване на новата ми поставкаааааааааааааа ;))
Въобще не ми се спи! Оправих всичкия багаж и най-накрая дойде време на поставката.
Ето сега ще влязат в употреба и новите инструменти ... 30 мин по късно , следвайки указанията масичката е сглобена и поставена на място... усмивката пак се разлива по лицето ми ... топъл душ и чаша фреш портокал ми идват супер .. в 2,30 .. време ми е да потъна в леглото !!