понеделник, 30 април 2012 г.

Подаръкът! Ден втори.

ДЕН ВТОРИ ..

               Събуждане …в Лисабон ;) ..леглото е страхотно!! Ставаме набързо и отиваме на закуска, защото днес ще е дълъг ден! В ресторанта ,където е закуската, ни посрещат с усмивка… ние също им отвръщаме с усмивка, още повече, че в този момент видяхме подредената храна – бюфети с тънко нарязани филета и меса, отделна част само за сирената, отделна част за кифлички и няколко вида хляб, отделна част за плодове – обелени и нарязани …ананас , портокали, грейпфрут, киви, праскови…. Направихме си чинии с ядене (доста) , сложихме няколко филийки в тостера… донесоха ни кафенце , сипахме си сокче от маракуя …страхотно!
Закусвайки обсъждаме плана за ден. Понеже нямаме нищо организирано, платени са
 транспорта и нощувките, можем да планираме денят си точно както ни харесва! Решаваме за посетим  манастира „Джеронимо“ , кулата „Белем“  и каквото успеем да видим в този район.
Това за преди обяд, за след обяд оставяме Океанариума, който е в другия край на града. Преяждайки доволно, напускаме ресторанта и набързо се обличаме, взимам раницата с бутилка вода и няколко сандвича, и се отравяме към нашето Откриване на Лисабон!! На рецепцията услужливо ни препоръчват да хванем трамвай до манастира „Джеронимо“(Джеронимуш- както го казват португалците) – доверяваме се на рецепционистката и бързо излизаме от хотела.
Навън ни посрещат  с облачно небе , лек бриз и свежестта на улиците. Забравяме да си
заредим картите за градския транспорт и за това си купуваме билети от шофьора на трамвая. Пътуването ни трае около 30 минути , преминавайки от центъра през кварталите на запад, предоставяйки ни възможност за разгледаме западната част на Лисабон.
Самият Лисабон е построен на 7 хълма, както Пловдив, Сан Франциско  и  Рим. Хълмовете тук, обаче,  са доста по големи от тези в Пловдив :)).  Лисабон се развива, а Португалия забогатява след откритията на Васко Да`Гама. Използвайки южния път до Индия , съответно Азия , португалците стават основните доставчици на подправки за Европа. Повече инфо за Лисабон тук >>
А ние, използвайки трамвая,  преоткриваме Лисабон за нас си ! След 30-40 мин се озоваваме близо да манастира Джеронимуш, но понеже се чудим къде да слезем- слизаме точно до него :!!... хаха.  Мануел І налага 10% данък, върху търговията с черен пипер  и с това осигурява постоянен паричен поток  за манастира.


Разглеждаме манастира и на излизане минаваме през катедралата към него. Вътре са гробниците на :Глeдката отвън е запомняща се :Тежу, точно пред манастира. Паркът между тях е просто разкошен  с фонтаните си  и зеленината …Съдете сами за гледката J!!! Тук може да се види  изхода към Атлантика!Който се намира на …другия край  на малката ни карта J…  а е едва плане и успяхме да разгледаме толкова неща …следобеда обещава да е интересен J))

 

Катедралата може да се разгледа безплатно , но за манастира се плаща – взимаме си комбиниран билет за манастира и за кулата Белем- излиза ни по-евтино.  Това е вътрешния двор на манастира.



Разхождаме се навсякъде, попиваме от готическата архитектура и се наслаждаваме на момента.
Някой решават да се „изповядат“:     

Така  изглежда изповедалнята в манастира… Жената не е включена в процеса на изповядване
Но да се върнем на архитектурата:
 





Васко ДаГама:
и Luís de Camões 

 Детайл от гробницата:
Детайл от катедралата :





Сбогуваме се с манастира и се отправяме към монумента на откривателите, който се намира на брега на река


Пред монумента , на земята е апликирано земното кълбо и морските пътища, които португалците са открили:
   

Наслаждаваме се на невероятната гледка към монумента, реката и  Атлантика.  Леката мъгла прави моста „25-ти април“ да изглежда неземен. Самият мост е точно копие на “Golden Gate” в Сан Франциско.



Тръгваме надясно към кулата Белем, намираща се на 100-на метра от там. Минаваме покрай разкошно кафене , в което би било прекрасно  да пием кафенце някой път …с тази гледка  и семплия и изчистен дизайн … вълшебен момент ….вълшебно място ..

Самата кула е била построена като  стражева ,против  нашественици от морето. По време на Диктатурата през 20-ти век е използвана и за затвор, в момента е музей.
Снимка за спомен и се отправяме да я разгледаме отвътре …късче наситено с история ….

Въоръжени с билетите от манастира Джеронимуш, минавме през портата , разминавайки се с излизащи посетители.  Изградено от мек варовик , определено изглежда старичко, макар и реставрирано.

…и тясно :)) След „леко“ чудене, решаваме , все пак , да се какчим до върха…. Не изглеждаше толкова високо и стръмно, когато взехме решението !!!! но си струваше :)
 



Излизаме от Белем, доволни и леко уморени, в парка до него откриваме кафене с магазинчета …което посетихме, за да пием по един сок и да изготвим стратегия за следобяда. Варианта с туристическо автобусче ни се струва добър , но в крайна сметка решаваме да вземем трамвая и да стигнем до Океанариума,